Според последният доклад на ФАО, светът е на прага на нова продоволствена криза. Природните катаклизми и спекулативната активност на зърнените търговци разгорещиха пазара дотолкова, че цените на отделните видове зърно достигнаха нивата от 2008 г., когато светът преживяваше последната продоволствена криза.      Според аналитици наблюдаващи пазарите, проблемът не е в недостига на храни, а в липсата на платежоспособно търсене, т.е. гладуващите няма средства да платят необходимите им храни.      За да се задържат цените на зърното на по-ниски нива, според ФАО е необходимо незабавно да се увеличи производството на зърно и други жизнено важни продукти, като едновременно се съкратят програмите за производство на био-горива в различни страни.      Технически това е възможно, като ресурсът за нарастване на производството е значителен. В Русия например от 121 мил хектара земеделска земя се обработва само около 48 мил. хектара. Освен това модернизирането на селскостопанското производство при съхранение на сегашните обеми от обработваема земя, може да увеличи реколтата с 20-30%. При отмяна на програмите за резервиране на земеделска земя в САЩ може да се произведе допълнително 100 млн. тона зърно годишно. Такава програма действа и в ЕС, което допълнително създава свободен капацитет за производство.      Възникват няколко въпроса:      1.Доколко бързо земеделците могат да въведат в обръщение нови земи за производство на зърно?      Предполагам това ще се случи още през настоящата година, има сигнали за това, но те ще бъдат потвърдени при засяване и на пролетниците в Северното полукълбо.      2.При какви цени на зърното ново въведените земи ще останат в обръщение?      При ниски цени на зърното, новите площи засети със зърно отново ще останат празни. Модернизацията на руското земеделие може да се случи, но не и при ниски цени на зърното. Новите машини, които биха се закупили, не означава автоматично по-висок добив. Организацията на работа и технологиите също оказват значително влияние върху произвежданите обеми. До известна степен ресурсът за увеличаване на производството чрез модернизация е използван през последните 7-8 години и продължаването на този процес ще бъде със значително по-бавни темпове и повече разходи за инвестиции.      3.Доколко САЩ и ЕС ще са съгласни да увеличат производството, като успоредно с това се понижат цените на зърното?      Високите цени на зърното разрешават много от вътрешните проблеми на САЩ и ЕС, като те стават решими с по-малко бюджетни разходи за самите страни. Също така високите цени на зърното увеличават влиянието на САЩ, Франция, Германия и Русия /като износители/ в международните отношения. Поради тази причина те не биха рискували с дългосрочен тренд на ниски цени на зърното, за да решат проблемите на страни с недостиг на финансов ресурс за закупуване на храни.        Официални източници от Индонезия /страната е един от водещите производители на палмово масло в света/ съобщават, че през Декември се очаква увеличение на експортния данък за тази продукция до 12,5%. Някои от търговците очакват данъкът да се увеличи до 15%. В момента той е 10%.        Според индийски експерти вносът на растителни масла в Индия ежегодно ще нараства с 6-7% до 2015 г., когато ще достигне 12 млн. тона. Основната причина за нарастването на импорта е увеличеното вътрешно потребление, съчетано с намаляващо производство.      През сезон 2009/2010 г. вносът на масла достигна 8,8 млн. тона. Забелязва се увеличението на дела на соевото масло за сметка на палмовото.        През 2010/2011 г. Украйна ще излезе на първо място в света по производство на слънчоглед /7,2 млн. тона/, както и по производство на слънчогледово масло /3,1 млн. тона/. При това Украйна остава лидер по износ на слънчогледово масло - 2,6 млн. тона или 65% от световния експорт.      Въпреки, че слънчогледа остава най-рентабилната култура, се увеличава производството на репица и соя. Очаква се през следващата година производството на рапица да достигне 1,429 млн. тона, от тях за експорт 1,4 млн. тона, а производството на соя да надхвърли 1,6 млн. тона, от тях за експорт 400 хил. тона. В следващите години се очаква производството на соя и рапица да достигне производството на слънчоглед.      През настоящата година е произведено малко над 10 млн. тона маслени култури, като мощностите за тяхната преработка са около 9,7 млн. тона.        Производителите на соево масло по целия свят в близко време може да получат значителни печалби, като се има предвид много бързо нарастващото търсене на този продукт. Световното производство на соево масло ще нарасне през този сезон с 5,2 млн. тона до 143,17 млн. тона, а търсенето ще нарасне с 6,2 млн. тона до 143,9 млн. тона. За първи път през последните 8 години търсенето нараства над предлагането. Китай е основен потребител на соево масло, като търсенето му в страната нараства с 60% през последните 10 години. Потреблението на соево масло в страната е 23,3 млн. тона годишно.        Сушата остава един от факторите влияещи върху посевите от пшеница в САЩ. Площите с много добро състояние на пшеницата остават около 47% от общите площи, като година по-рано са били 64%. Поради тази причина се очаква засилено търсене на американска пшеница през пролетта на 2011 година.        Към 19.11.2010 г. в Украйна са засети 8,3 млн. хектара зимни посеви, което е 97% от прогнозата. Зимна пшеница е посята на 6,6 млн. хектара, ръж на 323 хил. хектара, ечемик на 1,219 млн. хектара. Площите със зимни култури са 10-12% повече от средния показател за последните 6 години.      През последните 5 години площите със зърнени култури са стабилизирани на 15-15,5 млн. хектара или 55-57% от общите обработваеми площи. От тях около 8 млн. хектара се засяват със зимни култури и 7-7,5 млн. хектара с пролетни култури.        Правителството на Китай продължава да продава царевица от държавния резерв с цел понижение на цената на културата на вътрешния пазар. На последните два аукциона са продадени по 345 хил. тона, като цената се е повишила от 412 лв/тон до 422 лв/тон.        Реколтата от мека пшеница във Франция може да нарасне през следващия сезон. Страната е четвърти по размер износител в света. Очаква се реколтата да достигне нивата от 1988 година, които са рекордни за страната, след увеличените цени на зърното през последните месеци. Площите засети с пшеница са достигнали 5,226 млн. хектара, или с 6,2% повече от миналата година.        Русия води преговори за внос на 5 млн. тона зърно от Украйна и Казахстан. Вероятно от Казахстан ще се внесе ечемик, а от Украйна царевица. Така ще се намалят разходите за логистика, които ще са по-високи при доставка от по-далечни страни.      При реализирането на тези сделки, ще се намали капацитета за износ от Украйна и Казахстан за трети страни, което допълнително ще увеличи дефицита от зърно в нашия регион. Предполагам в началото на 2011 г., когато и Франция ще е изчерпала експортните си възможности, да се повишат цените на зърното в България.        През 2010 г. в България са добити 1,93 млн. тона царевица, което е с 45% повече от миналата година. Реколтата е втора по обем след 2004 г., когато са добити 2,12 млн. тона царевица. Средният добив е 633 кг/декар, а през миналата година е бил 477 кг/декар. Реколтата от слънчоглед е 1,46 млн. тона, а през миналата година е била 1,32 млн. тона.      Очакванията са, че ще се експортират около 1 млн. тона царевица до следваща реколта. Основни страни на износа са Испания, Гърция, Кипър, Египет.      Реколтата от пшеница е 3,9 млн. тона. До момента са експортирани 1,46 млн. тона от новата реколта, което е 2,5 пъти повече от миналата година. Очаква се експортът да достигне 2 млн. тона. Основни направления при износа са Испания, Италия, Южна Корея, Бангладеш.      Към 18.11.2010 г. с пшеница са засети 9,2 млн. декара или с 4,2% по-малко от миналата година. Площите с ечемик са с 23,3% по-малко от миналата година.        Като цяло пазарът на зърно сега търси посока за развитие. Явно цените не са много ниски, за да продължат нескончаемо да вървят нагоре. От друга страна стои потреблението, което до момента не намалява. Валутните курсове също влияят в известна степен, но те са доста променлива величина. Според мен цените по пазарите се движат от събития с период на действие от 0 до 20-25 дена. В никакъв случай не може да се твърди, че пазарите се движат от събития, които ще се случат след два, три, шест месеца.      В настоящия момент според мен за определянето цените на бъдещата реколта основна роля ще играе възможността за реколтиране на нови земи през настоящия сезон. В случай, че обработваемите земи останат на близки до нивото от предходния сезон, продължаването на тренда в намалението на световните запаси от зърно е много вероятен, от тук и високите цени на продукцията.        В следващите таблици е описан вариант за развитие на събитията около добиви, цени, разходи и печалба. Уточнявам, че прогнозираните цени са за месеците Септември-Ноември 2011 година, като са заложени сравнително ниски цени на продукцията.      Ясно се забелязва, че възходът на земеделието в България ще продължи и през следващата година.